неделя, 1 юни 2014 г.

Cookies куклен театър

Много първи неща, скъпи наш синчец:
първият ти смях насън (през първата ни нощ заедно, сами в онази стая с шарени чаршафи - 04.03.13), 
първи артистичен моноспектакъл, когато леля ти дойде да те види (твой си специфичен театър от ръкомахания и пуленици)
първи капчици дъжд (точно преди да се приберем за пръв път вкъщи, ТРИМА),
първо къпане (баща ти беше изчел и изписал цял ферман с ВАЖНИ правила),  
първа разходка, затънтени в природата (ден 26),
първата истинска усмивка, различна от онези характерни гримаси (десети юли),
първа обиколка с количка около селото (цялото), 
първа разходка с кенгуруто през половината град до работата на тати (традиционната ни после разходка, минимум три пъти в седмицата)
първо гости (по чашка червено винце след божията благословия),
първи риболов (нямаш и два месеца, смешни костурчета)
първа кръчма (в двора, масата срещу водопада, над реката, на имения ден на майка ти),
първа рок-тениска с Металика (от чичо ти, тройното общо ръкостискане с прекрасните ти братовчеди - как не запечатах този момент !?),
първо японско кимоно и връвчица от Далай Лама (от Нелито), 
първа среща с прадядо ти (мило развълнуван, добре ли е изглежда на снимката)
първи любими играчки (оранжевото музикално мече от детството на татко ти и оранжавата пеперудка - това ще да е твоят цвят, май),
първата Коледа! (леля ти - с диадема на ангелче, баба ти - с шапка на Снежанка с бели плитки, дядо ти - с шапка на Дядо Коледа и истинска бяла напълно коледна брада, чичо ти - с шапка на коледен гном със звънчета и големи уши, майка ти - с шапка елхичка, баща ти - с коледна шапка пружинка, ти - с диадема с еленски рогца),
първо зъбче (никакви проблеми),
първи сняг (забеляза го и още как!),
първи небрежен дизайнерски костюм (подарък, бебе абитуриент си направо)
първо меко падане (от леглото в хотелската стая)
първи пясъчни стъпки (право към соленото море, от което дойде!), 
амулет от инките (чичо ти)
първата осветена икона, от баба и дядо...

 
И понеже днес е ПЪРВИят ПЪРВИ ЮНИ,
у дома решихме да го отбележим с КУКис КУКлен ТЕАТЪР:


Щом ще има спектакъл, трябват актьори… и сцена.



За тестото:


(приблизителни мерки) две чаени чаши боров мед, една чаена чаша захар, 250 гр пълнозърнест сусамов тахан, зехтин кафена чаша, маргарин - към пет лъжици, кокосово гъсто мляко – пет лъжици, пасирана тиква - пет лъжици, канела, ванилия, сокът от половин лимон, половин лъжичка сода, килограм истинско бяло брашно. Смесвам меките и течни съставки  със захарта, бъркам чевръсто, добавям накрая брашното и содата. Тестото стана малко ронливо.  Още малко зехтин, значи… Оставям в хладилника за час. Разточвам на дебелина около половин сантиметър и с ножче изрязвам героите и сцената.


Притеснявам се през цялото време, че тестото е мазно и все още някак ронливо.

Вкарвам много внимателно клечките, с опасението, че всичко накрая би могло да стане на парчета. Притискам с пръсти тук-там.

Изпичам до зачервяване.

След като сладките изстиват, СЛАВА БОГУ, всичко ок. Клечките - прилепнали яко. Няма никакъв проблем с крехкостта. Сега мога да започна да се притеснявам да не са прекалено твърди сладките :).

С изключение на едно заешко ухо, всички други герои са здрави. Сцената също. Хрупкави. Вкусни. Мaster of puppets е другото ми име :)

Остава глазурата – белтък, няколко капки лимон и пудра захар… Може би със сладкарски боички ще стане пъти по-весело, но не са ми естествени, сори.


За “голямата” сцена: 
Два стола или някакъв плот. Две високи метални кутии от сладки за вътрешна опора.

Една летва – за външна. Голяма книга с твърди корици или календар за основа.




Тъкмо сглобявам всичко и по улицата отвън минава кола с МЕГАФОН. Кръстосва от няколко дни вече из София.

Мегафонът гърми, че гостува ЦИРК.
Като някакво внезапно ехо от моето детство…  
Замерям глашатаите с малко аромат на меденки.

Разликата между цирк и театър е в репликите на животните,
а в този куки-куклен-театър нищо чудно да чуете: 




Кравата каза: Муууу-муууу-Мууузика, моля!
Жабата запелтечи: Ква-ква-Квантова физика!
Пингвинът рече: Пи-пи-3ЦЯЛОи14!
Прасето обяви: Грух-грух-грухана пшеница! Калории - 350 kcal; енергия - 1470 kj, в 100 гр.
Бухалът сподели: Бухалите не са това, което са!
Кучето си забрави текста и реши да импровизира: Баф-баф-Баварски крем!
Котката добави: Мяу-мяу-Мяукам си непретенциозно, буквално, за разтуха просто!
Лосът се възторгна: Хо-хо-хо!
Петлето закукурига и събуди мечето от зимен сън.
Мечето не промълви нищо по-смислено, просто изръмжа ДВУсмислено.
Заекът си обърка репликите: Ну-погоди!
Овцата повтори всичко, което чу до тук.
Таралежчето замлъкна многозначително.
Мишката се закашля неловко. Вживяваше в ролята на плъхчето от Рататуй и не знаеше какво да каже в негов стил.
Дървото с едно листо и къщичката с един прозорец (и без комин и врата) стояха безмълвни като декори, каквито всъщност си бяха.




На финала, представете си, всички вкусни животни излизат на сцената и се покланят синхронно (почти) и после в един тон (почти) НЕиздекламирват, а се вживяват от все сърце:
- Честит първи юни, мили деца! Желаем ви вълшебно и безконечно  детство! 



Ако парафразираме една песничка – мисля, че беше по текст на Стефан Цанев, до ушите ви би могло случайно да стигне и това:

- Вървиме ние двамата: 
АЗ – малката, той – ГОЛЯМИЯТ
пет пари не даваме,
приказки си съчиняваме...




Официален хепи енд: ХРУС!

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...