вторник, 21 април 2015 г.

Истории с овощни градини и рецепта за плодороден хумус


Великден тази година беше в странен коледен формат. Заради тежката зима празникът се състоя в комфорта на града, вместо както обикновено в уюта на къщата ни в Родопите. Същото място, същият дружен състав като по Коледа, само дето мамините постни зелеви сармички бяха лападови, питката - козунак, пуйката - агне и вместо подаръци, синчецът бе отрупан с повече от дузина шоколадови яйца, които разопаковаше на всеки два-три часа, измъквайки с възторг поредната играчка. Дори съдържанието на великденските ми сладки беше чиста проба christmas déjà-vu. Следобедното предпразнично  уиски заменихме с лимончело и аналогичното приповдигнато настроение, че даже по стечение на обстоятелствата в средата на хола, на обичайното място за елхата, цъфна в цял ръст истинско великденско дърво.



Случи се така, че ден преди Великден минахме по околовръстното на Пловдив и сред масивите от плодови дръвчета попаднахме на странна розова гледка - нацъфтели като луди прасковени дръвчета, окастрени по-взискателно и от стадо шотландски овце. Целият парцел с овошки бе като обърнат с главата надолу. Де факто цветните клони бяха разпилени по цялата земя под стволовете, а в небето се простираха рехави като коренища доста голи корони. Нямам градинарско обяснение на процедурата и с каква точно цел бе сторено това тотално остригване. Спряхме колата край пътя с идеята да подберем малки клонки за пролетен букет. По-дребните обаче вече бяха увехнали, затова взехме един огромен дебел и кичест клон, отрупан с все още свежи цветове. Едва успяхме да го напъхаме в багажника на партнъра.  Хъ-Голям предположи, че сигурно на по-късен етап ще се изкуша да сготвя нещо с прасковени цветчета, не че на Коледа правя боров мед от връхчетата на елхата, де :)
Няма да ви изненадам обаче с розово пелте от цветчета, а с нещо съвсем друго на тема ОВОШКИ, вдъхновено от един магически кадър на Лулу от something...


Отдавна искам да опитам домашно приготвен арабски хумус. 
Причини, колкото искаш. 
Основен повод за вдъхновение обаче бе именно снимката, която не ми излиза от ума.

Изборът на разядката не бе случаен, защото името на въпросния деликатес е омоним на най-плодородната съставка в почвата - хумуса.
За да е още "по-плодороден" хумусът в настоящата рецепта обаче ми се щеше да добавя освен задължителните съставки: нахут, тахан, зехтин, лимон, чесън, сол, също така и цял спектър пресни пролетни зеленилки. 
Задуших връхчета на планинска коприва, лапад, спанак, киселец, прясна мащерка. След като ги изстисках хубаво, пасирах добре всичко. Първо голяма кутия готов нахут (+ част от сока), чаша сусамов тахан, сокът от един голям лимон, зехтин на око (поне кафена чаша), половин главичка настърган чесън, сол, малко самардала и после - зеленилките, които бяха  около чаша и половина гъста паста. 

Хумусът сервирах във формата на миниатюрна овощна градина :). 
Благодаря за вдъхновението!




  От дете обичам да разглеждам в движение овощните градини под различен ъгъл :)



Утре е Денят на Земята, направете си хумус :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...