вторник, 12 май 2015 г.

Пица Тоскана

Сестра ми се върна вчера от Тоскана.
Споделя впечатления, без да я описва. Не я разказва, не я анализира, а стъпва, преминава, дори за миг я изгубвам от поглед. Не нахълтва напряко в тосканските идилии сестра ми, не се разпростира нашироко и лакомо като турист. Дори не е облякла малката рокля, която е изгладила набързо, в последния момент преди да тръгнат. Изважда я с усмивка от багажа и я прибира в гардероба. Досещам се, защо не съжалява, танцувала е боса и наум.
Сестра ми не дегустира Тоскана. Не я отпива като сомелиер, не ми отчупва крайче от красива гледка и не го поръсва със зехтин и сол. “Там небето е безкрайно. Няма дъно” ми казва само и вдишва дълбоко, без да въздиша.
Затварям очи и се въртя с разперени ръце в центъра на селски площади, докато я слушам. Чувам тиха музика из тесни средновековни улици. Влизам с нея в скрити малки ателиета, бърборя свободно италиански с този и онзи, без да знам езика.
Сестра ми не ми показва снимки от Тоскана. Загатва ми я с пейзажи от все още неизсъхнали акварели.  
Живяла е нявга моята сестра в Тоскана, си мисля, докато я гледам толкова искряща - тъничка като кипарис, като малък път, който криволичи свободно и някак изящно по слънчевите плодородни хълмове на общото ни детство. 
ЧъРъДъ!




Пица Тоскана 
( неплоска "куха" пица с продължение) 


За да е истински тосканска пицата:
Ще спазим поне три задължителни условия:

1. Блатът ще е безсолен
2. Сиренето ще е пекорино
3. Ще сложим кисели краставички

За тестото: 1 кг брашно за пица Divella, едно пакетче прясна мая, половин литър хладка вода, лъжица захар, половин чаша зехтин. Маята със захарта се разтварят в малко хладка вода  + лъжица брашно. Оставят се да шупнат. Добавят се към пресятото брашно, заедно с останалата вода и зехтин и се омесва хубаво. Тестото, което не трябва да лепне, се покрива се с кърпа за 2 часа да втаса.


За да е релефна и тънка едновременно пицата:
Ще я нагънем върху неравен терен.

Втасалото тесто се разточва на кръг с дебелина около половин сантиметър.
В тавата, в която ще се пече пицата, се слагат няколко топки (с произволна форма) намачкана хартия за печене. Смачкайте хартията така, че да не стърчат ръбчетата. Целта на малко странното действие е да се получи хълмист релеф, върху който да разположите разточеното тесто.
Неплоската "куха" пица се мята във фурната на 200 градуса за 15 минути. Изважда се, намазва се щедро с песто босилек - 250 гр., наръсва се с настърганото на ситно пекорино - 200 гр. и отново се мята във фурната:


След като сиренето омекне и лекичко се запече, пицата се изважда и на този етап може вече да повдигнете блата и да махнете отдолу хартията-пълнеж - тя вече не ви е нужна.
После върху тосканския хълмист релеф започвате да засявате, засаждате и подреждате всякакви плодородни парцели от зеленчукови добре овкусени материали като: дръжки от аспержи, зелен фасул, грах, каперси, спаначена паста, копривена паста, кълнове от броколи, маринована и прясна чушка, кисели краставички, маринована горска папрат.


За характерните кипарисови тоскански горички използвайте връхчета на аспержи, бейби кисели краставички, бланширана бамя, задушени броколи. За да стоят изправени, монтирайте в дупката на половинка зелена маслина (заводски обезкостена).



Къщата (на сестра ми) е от пекорино с бисквитен покрив.



Пицата има продължение, след като достигне до истинския си  собственик. Би трябвало пекориното от къщичката да бъде настъргано върху зеленчуците, които пък би трябвало да бъдат поръсени с тоскански зехтин и сол, та след като пица Тоскана бъде запечена като за последно, да се поднесе т-о-п-л-а и вкуси веднага.
Наздраве!

източник: Pinterest

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...